Седемгодишната Даяна Сиракова е ученичка от 1г клас, в Начално училище „Христо Ботев“ в град Пловдив, с класен ръководител Виолета Иванова. Тя печели първа награда в своята възрастова група в Националния конкурс за детска рисунка, компютърна рисунка и есе на тема „Детство мое – реално и вълшебно“. Конкурсът се организира от Центъра за подкрепа за личностно развитие – Общински детски комплекс, Ловеч, с подкрепата на Министерството на образованието и науката, Националния дворец на децата и Община Ловеч.
В категорията „Рисунка“ , в оспорвана надпревара, сред 1394 творби на деца от 5 до 18 години от всички области на страната, Даяна е впечатлила журито с творбата си, изпълнена с акварелни бои и пастели. На рисунката тя е изобразила своята мечта да лети на вълшебен еднорог високо в небесата и да прави цветни магии. Рисунката й е много жизнерадостна и цветна и показва как детството може да бъде реално и вълшебно едновременно.
Тя получи своята награда на 31 май 2023 г, на тържествена церемония в художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в Ловеч, където беше открита изложба с най-добрите творби от конкурса. Децата в различните раздели бяха наградени от кмета на Ловеч- Корнелия Маринова, заместник кмета Венцислав юхристов и, д-р Иваничка Буровска- началник на РУО и директора на комплекса Марина Колева. Спонсор на конкурса е фондация „Радатели“, чиито представители Татяна Узунова и Димитър Узунов, с радост обявиха, че част от рисунките ще красят ремонтираното детско отделение на болница Исул в град София .
Участието и признанието в този конкурс заемат особено важно място в сърцето на малката Даяна, тъй като красивият квартал „Вароша“ в Ловеч е родното място на нейния прадядо- Димитър Панчев и нейната баба- Иваничка Панчева. От тях тя е наследила своя талант и любов към изкуството. Димитър Панчев завършва художествената академия „Николай Павлович“ в София, специалност илюстрация и е един от най-добрите ученици на професор Илия Бешков. За своя прадядо Даяна знае, че той е отдал целия си живот на изкуството. Той е отдал своя труд повече от 30 години на Студията за анимационни филми в София, където е работил във всички ателиета, служби и е заемал длъжности като режисьор, аниматор, асистент, постановчик… Отговарял и за един от най-трудните сектори в студия „София“- като ръководител на ателието за квалификация на младите, получило световна слава още по онова време. Въпреки огромната си заетост художникът не спирал да рисува и често се връщал в любимия си квартал „ Вароша“, където са родени повече от половината от неговите творби- акварели и маслени бои. Заедно с дъщеря си- бабата на Даяна, Иваничка, той често прекарвал часове над поръчки за илюстриране на книги. Даяна черпи своето вдъхновение и от своята баба, която е сред художниците, извели на международно ниво българската илюстрация през 80-те и 90-те години на XX век.
Даяна обича да рисува и да експериментира с различни техники и материали и споделя, че да мечтаеш е най-вълшебното нещо, а когато порасне иска да стане графичен дизайнер като мама. Тя казва, че ще продължава да рисува и да участва в подобни конкурси.
